Балканци и западняци – два различни свята

Когато ни ни натрапват някого като пример за подражание, не е лошо да знаем, кой е той.
Много са примерите, че западноевропейците допреди няколко века – докато Златния еврейски телец не ги избира – са общо взето диваци и Западна Европа е едно от най-шантавите места на планетата. Всъщност до 14-15 в. те са глуха провинция в сравнение с нас.

Основен белег за свободата на хората е собствеността

Има два вида народи:

– Народи от собственици – свободни хора.
– Крепостни народи.

Българите традиционно сме народ от собственици.
Още от древността – независимо, какви власти и управления се сменят. И независимо от това, как се нарича обществения строй у нас.
Така е и при съседните ни народи, които живеят покрай нас.

Типични крепостни народи са западноевропейците
Те традиционно нямат собственост. Всичко – от земята, до къщата и жената – е собственост на феодала – все едно дали той е сеньора, лорда, или еврейската банка.

Serfdom in the Middle Ages
Крепостничеството през Средните векове

Западняците не са нации, а крепостни племена и народности без свои държави. Днешните „държавни нации“ там са изкуствени. По тези земи живеят множество различни народи, които днес нямат свои държави.
Те не познават друго обществено устройство, освен кастовата система на крепостния феодализъм – и никога не са излизали от него.

През ХІV-ХV век се появяват националните държави в Европа – Англия, Франция, Испания, Австрия.
В края на ХV век в света има много по-развити райони от Западна Европа. Например в Китай, където има значително по-висок жизнен стандарт, вече са били измислени всички инструменти на капитализма, включително банкнотите, банковите акцепти и другите механизми за търговия. Имаме империята на инките отвъд Атлантика, която също се е радвала на по-висок жизнен стандарт и технологични постижения от тогавашните в Европа.
Западна Европа е затънтено крайче на световната цивилизация…
В рамките на това затънтено място, именно най-бедната, най-неразвитата и изостаналата страна е Англия…
В края на ХV век Западна Европа е де факто в периферията на световната цивилизация както стопански, така и културно и политически.

„Възлови моменти в световната стопанска история“

 

През цялата си история те не са народи от свободни хора, а народи с робска психика, които никога – и до днес – не са излизали от феодализма. И не познават свободата и независимостта, а само подчинението пред феодала.

Правото на първата брачна нощ

Jus primae noctis, Droit de seigneur, Тhe lord’s right

Обичай в Западна Европа – феодала трябва да спи с булката преди мъжа й – нещо непонятно и отвратително за нас.

Крепостните селяни предлагали девиците на господарите си. Правото на първа брачна нощ се предавало по наследство, продавало или проигравало.
http://tatyana.hit.bg/materiali/interesni/interesni_devici.html

Jus primae noctis

През 1507 година, градският съвет на френския град Амиен приел нов закон:

„Мъжът няма право да дели леглото си с жена в първата брачна нощ, без разрешение на своя повелител, като сам повелителят му може да пожелае да сподели леглото на съпругата му, преди своя васал„.

В началото на ХVІ-ти век, този юридически акт бил приет с бурна радост…

Le Droit du Seigneur
Jules Arsene Gardier (1847 – 1889)

Дефлорацията на крепостните момичета не само, че била право на феодала, но и негово свещенно задължение. Френският етнограф Пиер Горден пише, че владетелите графове и херцози през годините дефлорирали хиляди девственици.
Ритуална дефлорация
Picture of ritual defloration in the travel book of Mandeville, ed. 1484

Алберто Гомес, средновековен изследовател, казва, че работата е свързана със суеверия, които са властвали сред простолюдието. В древността, когато в Европа са процъвтявали шаманските култове, с дефлорацията се занимавали изключително „специалисти“. Считало се, че последните трябвало обезателно да дефлорират жената, тъй като отнемат невинността й без „странични ефекти“, които да извикат гнева на богове и демони.

Хенри VІІІ активно си упражнявал правото
Henry VIII’s Droit de Seigneur

С времето обаче дефлораторите загубвали сексуалните си функции и това задължение било предавано на синовете или слугите.

Правото на първата брачна нощ се разпространявало и сред монасите

В историята е известен случай, когато монасите на един манастир в Пьомонт се обърнали към местния епископ с молбата да ги избави от задължението на тази процедура. Йерархът отишъл на среща и заменил правото на първата девича нощ с данъчна компенсация.
http://www.ma-mabg.com/forum/viewtopic.php?p=157&sid=5127d963d1c898f654f85009fbc86c36

Сватбата на Фигаро – Моцарт

По времето на Моцарт – 18 в. – сюжетът е актуален…

 

Фигаро и Сузана са получили съгласието на граф Алмавива да се оженят, но Сузана знае, че графът иска да се възползва от правото си да прекара с нея първата брачна нощ

 

За сравнение:
Османската империя не познава крепостничеството

в неговия класически европейски вид от средновековието. Макар и в положение на зависимост, раята не е крепостно население.
Кръстьо Манчев – История на балканските народи

Дори и руснаците не са по начало крепостен народ

При тях крепостничеството започва да навлиза от запад през 15 век и се налага чак през 17 век. Това предизвиква вълна от въстания, бунтове и преселения на цели народности – например казаците бягат точно от наложеното крепостничество.

Алексей (1629-1676) – царят, който закрепостява руснаците със
Земския събор

Останали ли сте с впечатление, че крепостничеството е едва ли не патент на Русия? Впечатление наложено от „западната култура“. Тогава вижте това:

Австро-Унгария – 19 век

Лайош Кошут подлага на остра критика в унгарския парламент системата на австрийския абсолютизъм.
Той настоява за ликвидиране на крепостничеството.

Лайош Кошут – 1802-1894 – унгарски революционер – успява да прокара закон за отмяна на крепостничеството в Унгария

Първите големи промени в Западна Европа идват след Френската революция:

Наполеон – борец срещу феодализма

 

Наполеонова Европа:

В новозавоюваните земи той отменя крепостничеството, феодалните привилегии и деспотизма…
Андрей Пантев

Наполеоновите войни в Европа се превръщат в кръстоносен поход срещу привилегиите на феодализма.

Но след като Наполеон е победен, „нововъведенията“ му се премахват и живота продължава по старому.

Официално крепостничеството в Европа е отменено с революциите през 19 в.

Революциите в Централна Европа:
Приети са конституции, отменено е крепостничеството в Австрийските и Германските земи.

Има и по-ранни случаи:

Дания – 1778 г. Премахване на крепостничеството; селяните получават земя.

Днес

западняка живее на кредит. На кредит му е цялата собственост – от колата до покъщината. Жилището най-често е под наем или в по-добрия случай – пак на кредит. В работническите квартали в Англия и телевизорите са … под наем срещу такса, което може да се види в английските филми.
Кредитите се изплащат цял живот и се оставят в наследство на следващото поколение. На практика това, което ползва западняка не е негово. Т.е. – той никога не е свободен и независим човек. Остава си крепостен, като дядо си и прадядо си.

In zionist bankers we trusted

Капитализмът

е просто друго име за благозвучие на същите обществени условия. А те са си пак феодални. На практика в обществените отношения  на Запад няма разлика между феодализъм и капитализъм.
Думата “барон” на американски английски означава и “магнат”.

При нас

Робовладелство не сме имали никога от дълбока древност.
Всеки е бил собственик на земята, къщата, конете, добитъка, дюкяна, занаята си и пр.

Кастовата система

е характерна за феодализма на Запад през цялата история на западняците.

Векове и поколения наред крепостните раждат крепостни, феодалите – феодали. Ако ще ти да си най-кадърния, а феодала ти да е болен идиот. Трудно можеш да преминеш в по-горна каста освен в някакви изключителни случаи.

Какъвто си се родил – такъв оставаш цял живот, такъв е и синът ти.

Calendrier de Pietro Crescenzi, XV e siècle, musée de Condé, Chantilly

Толкова за романтичната западна „аристокрация“, която „при нас е изчезнала“. Всъщност ние никога не сме имали кастова система. Помислете – в какъв друг тип общество има наследствена аристокрация по закон – освен в кастово.

При нас нещата са съвсем различни:

от древността обществените постове се заемат предимно по лични заслуги, а не толкова по наследство. Заемат ги по-способните, независимо от произхода им.
Многобройните стари български титли в голямата си част се отнасят за обществени служби и по-рядко са наследствени знаци.

През 10 в. България е разделена на комитати. Комитите са областни управители, а не наследствени феодали.

При нас има родово общество.

До края на 19 в. българския народ живее на големи родове. Но старейшинството в рода също не е наследствено и не се предава от баща на син – начело на рода във всяко поколение стои най-уважавания, този на който най-много му тежи думата.

Родовата солидарност е в нашия начин на живот. Тези отношения продължават да са същите и днес у нас – българина обикновено дава и получава помощ от роднините си.

Това го няма при западняка – дори за да отиде на гости при родителите си, той трябва да ги уведоми предварително.

Различни раси?

Западноевропейците изглеждат като хора от от бялата раса, но начина им на живот не е на свободни хора и никога не е бил. За тях собствеността е нещо непознато и нещо извън традициите им.
Дори и когато забогатее, западняка няма идеята за собствен дом. Който успее да си изплати преживе ипотеката на жилището, обикновено го продава и с парите отива да живее другаде под наем.
Това са хора, които водят полуномадски живот. За тях е обичайно да се местят от град в град и от място на място в търсене на нова работа и под наем.

От същата раса ли са западняците като нас?
Расата се определя не толкова по цвета на кожата, а най-вече по начина на живот и ценностите.
Макар и външно да изглеждат хора от бялата раса, западноевропейците нямат много по-важни и основни нейни характеристики.

Новия световен ред

Тези крепостни племена през последните няколко века ционистите използват за своя база за налагане на Новия световен ред.
От гледна точка на историята този период е твърде кратък.
И за него важи старата поговорка „Всяко чудо – за три дни“. Началото на края на ционистката мегаломания вече започна – с днешната криза в Ционисткия лагер, за която има доста признаци, че няма да е просто поредна и временна, а окончателна.